„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”
Елиф Шафак, „Любов”
 |
| Посетителите на срещата с Елиф Шафак; Личен архив, 2012 |
Първата книга на Елиф Шафак, издадена в България е „Любов”. Не исках да я чета. Причината за това беше, че книгата излезе по времето, когато много издателства в България решиха да заложат на турски автори и романи, подобно на сериалите завзели телевизионното ни пространство. Когато „Любов” излезе, я сметнах за една от тези книги. С тъжни любовни истории, непреодолими културни или социални различия, проблемите на младите в патриархалните общества. Очите ми за тази, както и за много други книги, отвори моят приятел Жоро (ГеоргиГеоргиев, „Книжарница „От А до Я”), който горещо ми я препоръча и каза магическото изречение – „Няма да съжаляваш, кога съм те подвеждал в избора на книга?” – вярно си е, че никога не е, затова при първа възможност си купих „Любов”. Вероятно очаквате да ви кажа, че я прочетох на един дъх, за 1-2 дена. Нищо подобно. Четох я няколко месеца и то не защото не е завладяваща. Тази книга е като доброто уиски – колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става. Затова не бързах да я прочета, а напротив – прелиствах страниците бавно и отбелязвах с листчета местата, където някоя фраза, мисъл или разговор ми бяха харесали особено много. Когато прочетох последната страница, в книгата имаше голям брой листчета. Романът определено си заслужаваше.
Сюжетът проследява две истории, разделени от прага на времето и представени през погледите на различни по характер, пол, възраст, убеждения и социален статут хора. Едната е на странстващия дервиш Шамс от Тебриз, чиято мисия е да се срещне със сродната си душа – поетът Руми. Другата е на домакинята Ела Рубинстайн, която е безупречна съпруга и майка – винаги очакваща семейството си с топло и вкусно ястие у дома, винаги на разположение, но никога не задаваща излишни въпроси. За развлечение Ела решава да прочете една книга и да я рецензира. Но тази книга преобръща живота й, точно както срещата с Шамс пробръща живота на Руми.
Влюбих се в „Любов” и в очарователния изказ на авторката й от пръв прочит. Затова когато разбрах, че Елиф Шафак ще идва в България по покана на Mtel и издателство „Егмонт” бях крайно развълнувана и нетърпелива да я видя и чуя наживо. И когато 5-ти април дойде, хванах Дани (Даниела Ковачева) под ръка и заедно се запътихме към Археологическия музей.
 |
| Сцената на представянето Личен архив, 2012 |
Музеят ми се стори странно място за провеждане на представяне на книга, докато не присъствах на това на „Чест”. Тук е моментът да похваля „Егмонт” за чудесно свършената работа, защото това действително беше най-доброто представяне на автор и книга, на което съм била някога. Залата на Археологическия музей беше като дом, в който нямаш търпение да отидеш на гости, защото знаеш, че ще си изкараш превъзходно. Импровизираната сцена беше снабдена с банери на най-новия роман на Шафак, а на заден план видео стена прожектираше корици на чуждестранни издания на останалите й книги, както и цитати от тях на български език. Хората, поканени да представят писателката и романа й, бяха отлично подбрани.
 |
| Емилия Л. Масларова за Елиф Шафак и книгите й. Личен архив, 2012 |
Всъщност мисля, че за първи път ми се случи да видя преводача да се изказва за писателя, който превежда. Емилия Масларова излезе на сцената, въпреки притесненията си, и разказа изживяванията си около превода на „Любов”, а по-късно и на останалите две книги, издадени на български език – „Копелето на Истанбул” и „Чест” – и сподели мнението си, че Елиф Шафак е третият писател след Джоузеф Конрад и Владимир Набоков, който се изказва с такава лекота и богатство на език, различен от матерния му. Аз лично смятам, че е чудесна идея преводачът да бъде човекът, който представя писателя – в крайна сметка той би трябвало да е един от хората, които познават стила и изказа на автора най-добре.
 |
| Георги Господинов за Елиф Шафак и "Чест" Личен архив, 2012 |
След Емилия Масларова на сцената пристъпи популярният български писател Георги Господинов, който въпреки здравословните си проблеми, говори безупречно за романа на Шафак „Чест”. Да представиш книга, която не е четена все още от почти никого е много трудна задача. Затова пък Господинов спечели с речта си дори хората, които нямаха намерение да четат книгата, убедена съм в това. Той сравни писателката с Шехерезада и сподели, че е впечатлен от Елиф Шафак, защото точно като нея, и той смята, че качествената литература са историите, разказани така, че да предизвикат вчувстване.
 | |
| Елиф Шафак Личен архив, 2012 |
Елиф Шафак благодари на всички присъстващи и разказа историята на самотния, интровертен писател (за разлика от популярния, екстровертен автор – две самоличности, които се крият във всеки популярен писател) и за самотния читател. Всъщност може би самотата по време на писане и четене е факторът, обединяващ хората на книгата, защото тя е самотна форма на изкуство. Но в крайна сметка, книгата е притежание на читателите, а не на писателите. Защото всеки читател преживява книгата през своя призма. Милиони хора по света четат една и съща книга, но всеки от тях го прави по различен начин – всяко отделно четене може да бъде сравнено по уникалност с пръстовите отпечатъци на човека. С тези думи и благодарност за цялата положителна енергия, която получава от читателите си, Шафак приключи речта си и представянето премина към финалната си част – автографите.
Искреното ми разочарование от трополенето, бутането и скупчването на прекалено много хора на прекалено малко пространство пред масата, зад която седеше писателката, беше изместено от усмивката на Елиф Шафак, когато и аз подадох екземпляра си за автограф.
 |
| Личният ми екземпляр от "Любов" с автограф от Елиф Шафак Личен архив, 2012 |
 |
| Бени и Елиф Шафак Личен архив, 2012 |
 |
| Дани и Елиф Шафак Личен архив, 2012 |
С Дани си тръгнахме с огромни усмивки от срещата ни с любимата ми вече писателка (колкото и да мразя тази категоризация, това е – Елиф Шафак окончателно е любимата ми писателка), защото, както каза Дани на Шафак – „This book is magic!” – и не само книгата – Elif Shafak is magic – една изящна, искрена, интелигентна и усмихната жена с прекрасен стил и невероятни истории. Това е Елиф Шафак.
Ревюто на Арги за "Любов" можете да прочетете ТУК
Можете да разгледате и официалния сайт на Елиф Шафак.
Фотографии: Личен архив, Дани и Бени, 2012 (Извиняваме се за лошото качество)
By Beni
Много хубаво ревю.Благодаря.
ОтговорИзтриванеИ аз бях предубедена,но май ще взема да я прочета :)
Преди по- малко от половин час завърших "Чест". Смело мога да кажа, че това е една от най- хубавите книги, които съм чела някога. Завладяна от " Любов" , и аз нямаше как да пропусна срещата с Елиф Шафак. Голямо чудене падна дали да си взема книгата, поради финансови причини. Сега спокойно мога да кажа, че това са най- хубавите 15 лв през живота ми и най- хубавото чакане! За пореден път се убедих, че книгите ни намират сами. Не ние тях. Те нас.
ОтговорИзтриванеКнигата задъхва, чете се буквално за миг, просто защото е толкова интересна, че не можеш да си позволиш да я оставиш от чисто любопитство. И изненадва. Аз лично буквално виках от изумление докато я четях. Приятно четене! =)
Радваме се, че споделяте мнението ни, че книгите ни намират и че оценявате нашите препоръки! Благодарим!:)
ИзтриванеЗаинтригува ме. Чела съм няколко любовни романа - не мога да кажа че са лоши, но не са и завладяващи. Все пак ще я потърся книгата и ще я прочета :)
ОтговорИзтриванеНяма да сбъркате, защото "Любов" не е просто любовен роман, а много повече!:)
ОтговорИзтриване