За София, прегорелите принцеси и Арианите пред Народния

Преди няколко седмици бях в командировка във Варна. Знаете как е - лято, море, приятни емоции с колеги и забавни случайни срещи. В един момент осъзнах, че не ми се връща в отвратителната, мръсна и пренаселена София. И някак естествено дойде мечтата да се преместя да живея в някой морски град. Усещах това да зарежа София като най-лесното нещо, което бих могла да направя, макар тя да е родният ми град.

И така, върнах се с понатежало сърце от Варна в София. Скоро след това разбрах, че предстои издаването на нов сборник с разкази от един от любимците на Четецът - Александър Шпатов. Спомних си лекото и приятно усещане, което остави у мен „Календар с разкази“, предишният му сборник, и с нетърпение зачаках книгата. И веднага след прочита ѝ, мога да ви кажа едно: ако харесвате стила на Шпатов, новият му сборник няма да ви разочарова.

#НаЖивоОтСофия
Александър Шпатов; Колибри, 2014

Продължи

Създания от време

Много пъти съм казвала, че има книги, които сами те намират и ги прочиташ в един определен момент - най-подходящия, както в последствие се оказва. И така, спирам се на брега на морето, където солената вода пречиства мислите ми, а вълните ги отнасят някъде много далече. Чета „Създания от време“ на Рут Озеки със смътното усещане, че няма по-подходящо време и по-добро място за това. А всяка следваща страница затвърждава чувството и ми помага да навлизам все по-дълбоко в океана от думи, докато накрая не се отпусна напълно и не се оставя на течението да ме отведе в необятния свят на Озеки.

„Създания от време“, Рут Озеки
изд. Милениум, 2014 г.

Продължи

Продължителният зов на кукувицата

Преходът ми от детска към художествена литература за възрастни се състоя в прочита на „Десет малки негърчета“. Макар тогава да четях в пъти по-бавно от сега, прочетох книгата за около 3-4 часа и бях завладяна. За пръв път ми се случваше да изчета книга наведнъж. За пръв път се сблъсквах с тихо прокрадващия се, деликатен, леко старомоден, но настоятелен страх, сякаш криещ се зад завесата и чакащ да заспя. Онзи страх, който не кара сърцето ти да ускорява ритъма си, а по-скоро се загнездва в подсъзнанието ти и те напряга. За пръв път, без да знам дори, получих мозъчния оргазъм от чудесния стил на класическия криминален роман.

Зовът на кукувицата
Робърт Галбрейт; Колибри, 2014

Продължи

Чийзъс Крайст! Керет чука на вратата!

Изведнъж на вратата се чука. За четвърти път е Етгар Керет. Но ние нямаме нищо против, обичаме, когато ни идва на гости и ни носи по няколко разказа. Затова бързо-бързо ги отваряме и потъваме в шантавия-му-не-толкова-шантав-ами-и-доста-истински свят. И пишем два текста. С Арги не можем да си поберем мислите и впечатленията в един. Решаваме, че трябва да има нещо, което поне малко да ги обединява и това са думичките и изразите в черно. Само че няма да ви кажем какви са, сигурни сме, че вие сами ще се досетите.

Изведнъж на вратата се чука
Етгар Керет, Жанет 45, 2014

Продължи

Наръчник на оптимиста: да намериш частица светлина в мрака

Когато тръгнеш да пишеш ревю за „Наръчник на оптимиста“, възможностите не са много. Да започнеш от филма или да завършиш с него. Предпочитам да започна с него.

Не мога да кажа, че филмът ме е впечатлил особено с нещо конкретно. Гледах го, защото не знаех какво ми се гледа. Виж, книгата е друго нещо. По-тъжна. По-наивно-симпатична. По-малко американско-любовно-сладникава и по-човешка. Ако все още не сте гледали филма и не сте чели книгата, препоръчвам ви първо да прочетете книгата. Сюжетната линия не е претърпяла кой знае колко промени при филмирането и ако първо изгледате филма, ще преживеете леко разочарование от факта, че знаете как завършва историята на Пат.

„Наръчник на оптимиста“
Матю Куик, ИК ЕМАС, 2014

Продължи

И други истории

Харесвам „И други истории”, защото всичко е толкова просто, чисто и ясно. Няма опит за достигане до универсално-зашеметяващи истини, има само други истории. 

Обичам кратките форми, защото осъзнавам колко е трудно да кажеш много неща с малко думи и да разкажеш онова мъничкото с достатъчно. Г.Г. явно знае колко тежи една дума и затова всеки разказ в този сборник е до съвършенство премерен. Сякаш не го чета, а той самият ми разказва. Между топлите страници на книгата сме само аз и той, читателят и разказвачът, близки приятели, които споделят една обща тайна. В другите истории се откриваме, естествено, защото именно с малко думи се разбираме. С намигане, с въздишка, с иронична усмивка, докато в тишината отнякъде се чува жужене на муха; с учудване, с малко тъга при мисълта за закъснелия дар; с радост и с нескрито удоволствие, че не сме от недосетливите читатели. 

Продължи

За луната и тъмнината от Г.Г.

„И всичко стана луна” е най-хубавото нещо, което може да ти се случи в четвъртък вечер.

Лягаш си и искаш да изчезнеш в някоя история. Или в деветнайсет. И тогава едни нищо и никакви 165 страници те поглъщат и премятат в една горчиво-сладка паст, в която тъгата, радостта, гъделът, сълзите и смехът стават луна.

Сдобих се с „И други истории” и „И всичко стана луна” (Жанет 45, 2013) преди няколко месеца. Бях решила, че ще прочета книгите една след друга, за да мога да направя адекватно сравнение между единствените два сборника с разкази на Господинов, издадени през малко повече от 10 години помежду си. Не ги прочетох една след друга, още по-малко пък ми се ще да ги сравнявам тук. Затова ще си позволя да започна отзад-напред и да пиша първо за „И всичко стана луна”.

И други истории
Георги Господинов, Жанет 45, 2013

И всичко стана луна
Георги Господинов, Жанет 45, 2013

Продължи

„Свобода” на Франзен – антология на човешките взаимоотношения

„Свобода” на Джонатан Франзен беше изначално натоварена с прекалено големи читателски очаквания. И това мога да ви го кажа дори аз, която не съм чела „Поправките”, първата му книга, издадена на български език отново от ИК „Колибри” по-рано тази година. Заради небивалите похвали за „Поправките” от коренно различни читатели от обкръжението ми си казах, че трябва да е наистина впечатляваща, за да задоволи толкова различни вкусове. Не ми остана обаче време да я прочета преди да излезе и втората книга на писателя – „Свобода” (в оригинал книгите са издадени съответно през 2001 и 2010 г.) Грешката ми не беше в това, че прочетох първо нея, а в очакванията, с които подходих.

Джонатан Франзен
Снимка: ctzine.com

Продължи

Един саботаж в името на любовта

Амели Нотомб
Снимка: Minima et Moralia
Available from: http://www.minimaetmoralia.it/wp/intervista-ad-amelie-nothomb/

„Любовен саботаж” от Амели Нотомб (ИК „Колибри”, 2013) беше една от морските ми книжки. Знаех, че ще ми се услади. Амели Нотомб е една от големите ми слабости, за които казвам, че дори и някой ден да напишат нещо много лошо, пак няма да успеят напълно да ме разочароват. Но пък и с нея така и не мога да проверя тезата си, защото досега, от всички нейни книги, които съм прочела, никоя не ми е била безинтересна, обикновена, монотонна. Книгите на Амели са като взети от друга вселена. Винаги кратички, събиращи цял един нов свят в стотината си странички. Винаги пъстри, умни, иронични, забавни, леки, често саркастични по онзи каращ-те-да-се-усмихнеш-когато-си-сам-с-книгата начин. Обожавам факта, че книжките й са толкова кратки. Не ме разбирайте погрешно, не чета само тънки книги. Но при нея... Някак си не би могло да е другояче. При Нотомб просто четеш и точно когато хич не ти се иска да си тръгваш от света й, прелистваш последната страница и Амели сама те напуска, оставяйки те да мечтаеш за следващата ви среща.

Продължи

Между дните на Андрю Портър

"Между дните", Андрю Портър, изд. Милениум

„Между дните” разказва историята на едно обикновено американско семейство с необикновено-обикновени проблеми. Елсън и Кадънс току-що са се развели след дългогодишен брак, синът им Ричард се бори със страха си от това да влезе в света на отговорните възрастни хора, а дъщеря им Клоуи се опитва да остане на повърхността, когато всичко около нея се разпада. Доскоро всички заедно са участвали в маскарад – привидно щастливо семейство, привидно сплотено и уж щастливо. Когато се разделят физически, се оказва, че отдавна са били разделени психически.

Дебютният роман на Андрю Портър се чете бързо и гладко. Определено е увлекателно четиво, стилът му ми допадна още с първата книга. В началото ми трябваше известно време, за да свикна с разказа в сегашно време или по-точно с непрестанната промяна на времената, но в крайна сметка осъзнах, че е в интерес на историята и не е безсмислена приумица. Но пък със сигурност прави впечатление, особено при условие, че отдавна не съм чела художествена литература в сегашно време.

Продължи

За един по-различен Кафка

Кафка на плажа, Харуки Мураками
изд. Colibri, 2006 г.

Няколко пъти започвах да пиша за “Кафка на плажа”, след което се отказвах и отлагах нарочно този пост. Всяко начало е трудно – оправдание, което за мен вече не важи. Ето, изправям се пред своя най-голям страх. Ще пиша за наистина добра книга.

И все пак, откъде да започна? Може би от сюжета, перфектно изпипан до най-малката подробност. Разказ, който пристрастява и кара читателя да се залепи за книгата, да препуска по страниците, докато най-сетне стигне до гъстата гора и войниците-стражари, пазещи входа към безграничното въображение на Харуки Мураками. Безброй думи, които обръщат представите наопаки и разбиват предразсъдъци не само по отношение на писането, а и по отношение на заобикалящия ни свят, на който повечето от нас гледат като на една сива рутина. Книгата създава усещане за ненаситност – сякаш самият Мураками я е писал с удивителна скорост – почти мога да усетя задъхания му глас да шепне историята в ушите ми. А песента.... дали някога наистина ще чуя вълшебната й мелодия?

Продължи

Петата поправка

Майкъл Конъли

Има някои автори, чийто стил е толкова отличителен, че са се превърнали в нарицателно за определен тип книги. Майкъл Конъли определено е сред тях и в писането на криминални романи името му е синоним на стил и качество. Някои биха казали, че стилът е любезното название на повторението. Е, при Конъли не е така, най-малкото защото сюжетите му винаги успяват да ни изненадат. Това се потвърждава и в последната му книга – „Петата поправка”.

Продължи

18% сиво

           Без цензура и без задръжки, „18% сиво” разказва историята на един българин, който бяга от родината в началото на 90-те години, за да се изгуби в сивото ежедневие на капиталистическия свят в Америка и отново да търси светло бъдеще между  торба марихуана, гангстери и  безкраен път.

"18% сиво"
Захари Карабашлиев, "Сиела", 2008

            Целият свят на Зак се срутва, когато любимата му вече я няма. Той няма представа какво да прави, къде да отиде, как да продължи да живее. Затова полудява. Бяга от типичното, еднообразно съществуване на американец работохолик, което досега е изсмуквало силите му и творческия му порив  и не му е оставяло време нито за Стела, нито за него самия. Това може би е един нормален период от живота му. Може би всичко би се оправило с времето.  Но точно в този момент Зак се потдава на изкушението, изоставя всичко и изкарва една почти безпаметна нощ в Мексико. След това решение всичко се обърква, а в ръцете на Зак случайно попада чувал, пълен с трева. Той ще го отведе на пътешествие по тъмните улички на мафията, но няма да върне времето назад, няма да върне смисъла на живота му. Спомените нахлуват и без предупреждение „прожектират” розови парченца лента от живота му преди раздялата.  Това обаче, не му помага, дори не му вдъхва надежда. Пътят, който Зак ще извърви, ще му помогне да опознае истинската си същност и да прозре колко лъжлив и измамен е реалният свят.

Продължи

Жулиета от Сиена

Манията ми по историята за Ромео и Жулиета започна преди около половин година или може би малко повече, когато изгледах филма „Писма до Жулиета”. Тогава реших да проуча цялата теория за това, че Шекспир всъщност не е истинският „баща” на влюбените младежи от Верона. Желанието ми да стигна до дъното ме подтикна да прочета отново трагедията, но спря до там поради липса на толкова свободно време за ровене из интернет и библиотеки.

"Жулиета" - Ан Фортие
ИК "Бард", 2011

Преди няколко месеца на българския пазар излезе нова книга, разглеждаща историята за Ромео и Жулиета в нова светлина с криминален привкус – друг град, други фамилии, други врагове, други мистерии. В „Жулиета” на Ан Фортие (ИК „Бард“, 2011) не говорим за Жулиета Капулети и Ромео Монтеки от Верона, а за Жулиета Толомей и Ромео Марескоти от Сиена, които в този сюжет са истинските личности, вдъхновили Шекспир.
Джули Джейкъбс е обикновена жена, която от малка живее с леля си, сестра си Джанис и иконома Умберто във Вирджиния. След неочакваната смърт на леля Роза, Джули наследява ключ от сейф в Сиена – родният й град и мястото, на което майка й, Даяна Толомей, загубва живота си в автомобилна катастрофа. Джули решава да последва сърцето си и да замине за Сиена, за да разбере какво й е завещала покойната й майка. В сейфа, обаче, тя намира само едно кръстче, опърпано копие на трагедията „Ромео и Жулиета“ и записки на майка й от дневниците на някой си монах Лоренцо. От тук започва истинското приключение на Джули Джейкъбс, чието истинско име е Жулиета Толомей – наследничка на древния род Толомей и част от романтичната история за Ромео и Жулиета.

Продължи

Колко точно са "9,99 лв."?

"9,99 лв." - Фредерик Бегбеде
ИК "Пулсио", 2003

И така, прочетох и последната книга на Бегбеде, до която успях да се добера на български език. “9,99 лв.”. Може би тя трябва да е първата книга на френския писател, която трябва да се прочете, но аз не  спазих стереотипа и я прочетох последна. “Библията на Бегбеде” - така я нарича Жоро. И има защо. Аз лично се влюбих във французина от пръв прочит на “Любовта трае три години”. Казват, че това е най-блудкавата му книга. Глупости. Също както са глупости и всички останали изказвания от сорта на “Тоя не е ник'ъв писател, тези неща и аз мога да ги напиша!”. Ами седни и ги напиши, де. Но “9,99 лв.” се оказа перфектна книга за завършек на един цикъл Бегбеде. Остави ме гладна и това ми харесва. След 7 книги, много смях и откровеност, все още съм гладна.

Продължи

Дневникът на Бриджит Джоунс

Започнах да чета “Дневникът на Бриджит Джоунс” с предубеждението, че е леко четиво, което ще чета по-дълго време, защото едва ли ще ме заинтригува особено – все пак съм гледала филма... Противно на очкаванията ми обаче се оказа, че книгата е доста по-различна от филма и въобще не е толков сълзлива като него. Всъщност безкрайно романтичните и сълзливи моменти в нея са точно една страница.

Продължи

Кралската воля на Амели Нотомб

Всеки, който е прочел дори само една книга на Амели Нотомб, знае за какво ще ви говоря сега...За тези, които все още не са се запознали с романите й- четете внимателно, защото съм на път да разкрия бъдещата ви любимка...

Амели Нотомб е писателка от белгийски произход, родена е в Япония и понастоящем живее във Франция. Пише по една книга всяка година. Как успява? Отговорът е един- има строг режим, според който става преди разсъмване и пише по четири часа на ден. Определя себе си по-скоро като графоман, отколкото като писател. Почитателите й, включително и аз, не смятат така.

„Кралска воля“ е последният й роман, издаден в България, дело отново на ИК „Колибри“. Корицата спазва създадената вече традиция и приютява снимка на Нотомб в прекрсното оформление на Стефан Касъров.

Продължи

Страната на чудесата

Запознах се с Харуки Мураками чрез “Спутник, моя любов” и още тогава останах много впечатлена от начина, по който разказва, от реално-нереалните му истории. “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” е поредната невъзможна история и дори смея да твърдя – една от най-добрите му.

Романът наистина е изпълнен с чудеса. С изключителни характери и много въображение. Нямам намерение да преразказвам сюжета, защото той е необясним, а и не искам да развалям магията на историята, защото всеки сам трябва да изживее това приключение. От друга страна просто не знам какво може да се каже за тази книга – тя сама говори за себе си и нищо от това, което сега ще прочетете не може да я опише напълно, да я обясни или да я оцени по достойнство. Това, което знам със сигурност обаче е, че тя попада в списъка “трябва да се прочете на всяка цена”, така че не губете време – прочетете я, препоръчвам горещо!

Продължи

За Панкол и крокодилите

Катрин Панкол е родена в Казабланка, Мароко, но на петгодишна възраст се завръща с родителите си във Франция. Завършила е френска филология, преподавала е френски и латински, завършила е курсове по художествено писане в Колумбийския университет, но впоследствие се е отдала единствено на писането. Автор е на общо 15 романа.

Първата книга от трилогията на Катрин Панкол- „Жълтите очи на крокодилите”, „Бавният валс на костенурките” и „Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник”- излиза през 2006 година и веднага получава престижната френска награда „Мезон дьо ла прес”. За около година, правата върху книгата са откупени в над 10 страни, книгата е продадена в над милион екзмпляра, а Панкол получава награда за най-добър автор. „Жълтите очи на крокодилите” присъства и в класацията „15 книги, които се четат на един дъх”.

Продължи