Да
разтвориш книга с разкази от непознат до този момент за теб български автор на
слънчева пролетна пейка.... и след прочитането на няколко от текстовете да те
споходи усещането за приятна изненада, за среща с човек, когото е добре да
срещнеш и да не отминеш, а да останеш в историите му за дълго...
 |
| „Странните неща“, Стефан Бонев, изд. Летера |
„Странните
неща“ на Стефан Бонев от издателство „Летера“ е моята приятна пролетна
изненада. Усещането за родство, за близост с този делничен свят, в което живеят
неговите герои, но и твои приятели, неговите случки, но и твоите сънища...
Градските
разкази на Стефан Бонев напомнят за най-хубавото в нашата традиция по темата,
написано от Емилиян Станев и Павел Вежинов.
Баналното,
монотонното тук е преоткрито с всеопрощаващия поглед на разбиращия от
неумолимия ход на времето и законите на забравата. От умеещия да намира
величието не в изключителното, а в баналното, в повседневното.
Книгата
е добре структурирана, с отлично оформление. Тя има не просто цялостна атмосфера,
но и изненадващ финал с едноменния разказ – „Странните неща“. Малко сборници в
съвременната българска литература имат такъв силен, важен за самата книга
финал.
Дори
само изписването на някои заглавия дават добър ключ за атмосферата и
настроението на този сборник, например „Кръчмата на забравата и булевардът на
стъпканите чувства“, „Мрачните подземия на моите стари фантазии“, „Математиката
на стария бакалин“... Но не си мислете, подведени от тези заглавия, че авторът
изпада в сантиментализъм. Точно обратното – там където има такава реална
опасност от логиката на сюжета, сантименталното е ловко избегнато!
Клео
Протохристов, редактор и автор на предговора с пълно право отбелязва, че
авторът е далеч от „популярните, гарантирано успешни маршрути“...
Може
би точно затова и на мен разказите на Стефан Бонев толкова много ми допаднаха.
Той ми стана симпатичен с умението си да разказва далеч от патоса и героичното,
но с топлината, която ни е нужна отчаяно напоследък.
Самотата
на героите на Стефан Бонев в отделни моменти сияе с мека светлина... както в
разказа „Гълъб за Бъдни вечер“. Стефан Бонев е близък с Деян Енев заради
християнското, милосърдно вглеждане в нашия свят.
Много
ми се иска сборникът с разкази „Странните неща“ да има повече читатели!
by Рачева
0 коментара:
Публикуване на коментар