Нещата за докосване ти кимат, завоите те сепват: Запомни - един ден само да не е подминат, подарък ще е в бъдните ти дни!
Кой смята придобивките ни земни? Кой ни отнема вечността, освен безмилостно изтичащото време? А обещава утрешния ден? А с розови надежди ни подлъгва - завлича ни в бездушната си паст, докато непрегърнати си тръгват прегръщаните някога от нас. Докато и светът на естеството се свие колкото едно сърце… Навън поглеждам - в мен расте дърво: и пада подир птицата перце. И аз съм дом на всяка своя грижа, и щом те пазя - щит живее в мен… Светът, повяхнал в тая есен рижа, на рамото ми плаче наскърбен.
Стихотворение на седмицата: Взаимност
Има каталози на каталозите.
Има стихотворения за стихотворения.
Има пиеси за актьори, играни от актьори.
Писма в отговор на писма.
Думи, к…Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар