Испанският журналист, пътешественик и писател дойде в България, за да представи книгата си „Нещата, които научих от Изтока”( „Cosas que aprendí de Oriente”). Преди официалното събитие в Институт Сервантес обаче, Франскиско Лопес- Сейване изнесе лекция върху темата на книгата си във Факултета по журналистика и масова комуникация, която ние с голямо желание посетихме.
В началото на лекцията си писателят попита публиката дали има разлика между информация и знание и ако има, каква е тя. Верният отговор накрая ни даде самият той като каза, че информацията възприемаме чрез сетивата си- четем вестници, гледаме и слушаме новини- и така придобиваме култура, но не и знание. „Само опитът”- сподели авторът- „може да ни дари със знание. Ако кажете на някого „Не си слагай пръста на огъня- ще се изгориш”- това ще бъде просто информация. Знанието, че огънят наистина изгаря, ще получите чак когато вие самите изгорите пръста си. Тогава вече ще говорите от името на знаещия, а не на информирания”. С този увод Сейване премина към истинската тема на лекцията и книгата си- щастието- и зададе подобен на първия си въпрос- „ А каква е разликата между удоволствието и щастието?” Разликата е, че удоволствието е преходно, кратко чувство, а щастието е относително понятие, то не е просто чувство, то е състояние и щом се случи веднъж,ни обзема изцяло и не отминава. То е вътре в нас, но невинаги успяваме да го открием и опознаем.„Не може да си малко щастлив, както не може и да си малко девствен”- конкретизира писателят. Затова и щастието и стремежът към него е един от трите двигателя, които управляват живота ни. Останалите два са жаждата за знания, която всъщност никога не се утолява и стремежът към безсмъртие , който всеки от нас неизменно носи в себе си, въпреки че знае, че животът рано или късно свършва. Абсолютната ни необходимост от щастие ни подтиква да имаме безброй желания, а осъществяването на поне едно от тях за нас се превръща в удовлетворение, което наричаме щастие. Това „щастие” за разлика от истинското е толкова преходно, че ние създаваме и се опитваме да изпълним все повече и повече желания, чиито увеличен брой право пропорционално увеличава тревожността и стреса. Абсолютното щастие, според Сейване, настъпва когато вече не копнеем за нищо.
„На Изток и на Запад, постигането на щастие се приема по различен начин”- сподели опита от пътуванията си Сейване. На Запад хората имат желания и смятат, че сбъдването им ще донесе щастие, но всъщност по пътя към постигането им, те работят прекомерно, предават приятели, пестят, харчат и всичко това докато не получат мечтаното. То, за съжаление, води след себе си още 100 желания и така до безкрая. Писателят илюстрира тезата си с пример за човек, който мечтае за малка къща край морето. Ако си го представим ясно, ще видим как той работи много извънредни часове, спестява цял живот и накрая успява да си купи мечтаната къща. Но това не го прави абсолютно щастлив, защото след като си я купува, той решава, че трябва да й направи ремонт, да купи по-красиви мебели, картини, вази...и започва отново да спестява, докато накрая не изпълнява и тази мечта. Но и това не го дарява с абсолютното щастие, защото човекът решава, че трябва да покани приятелите си в къщата, но за тази цел трябва да напазарува, да сготви или да поръча храна, да подреди и изчисти къщата...и по този начин всеки от нас се завърта в омагьосания кръг на малките желания, които иска да задоволи и които усложняват живота. Желанията имат характеристики, интензитет, качества. Когато едно желание стане много силно, то се превръща в страст. Човек не трябва да позволява една страст да го обземе напълно, особено ако тя е с лоши качества( например егоизъм). За разлика от Запада, на Изток хората подобряват качествата на желанията си. За тях постигането на щастие се крие в премахването на желанията. „ Обикновените хора имат много малки желания, а мъдрите- много малко желания”.
Франсиско Лопес- Сейване завърши лекцията си с мисли върху любовта и обектите на нашата любов. Според авторът, ние не се влюбваме в същността на човека срещу нас, а проектираме идеала, който имаме в главата си, върху него и се влюбваме в идеалните качества. А после, след години, прекарани с този човек, си казваме: „Колко се е променил!”, а всъщност това е просто човекът без идеалните ни качества.
След като срещата със Сейване приключи, част от публиката прие неговата теория за щастието, друга я отрече, някои откриха отговори за въпросите си, а други- въпроси върху неговите отговори. Въпреки всичко, съгласни или не с испанския писател, ние не можахме да отречем, че той ни накара да разсъждаваме върху теорията му дълго след края на лекцията.
Интервю с писателя тук
By Argi, Beni, Dani
0 коментара:
Публикуване на коментар