Източната философия на едно мече от Запад

Дао-то на Пух, Бенджамин Хоф
изд. Дамян Яков

Всъщност Мечо Пух е едно много готино мече и не се сещам за човек, който да не го харесва. Всички страшно много му се радват, защото е много мило, на пръв поглед глуповато животинче, но пък много искрено и ... винаги гладно за мед. Бенджамин Хоф дава и друго определение за Пух – даоист. Meчо Пух най-вероятно е един от малкото западни мъдреци, следващи Пътя (да, този с главно „п”). Е, наистина звучи някак странно и дори пресилено. Западът не може да се сравнява с Изтока  що се отнася до ученията и философиите, които някои се опитват да разберат и следват с години. Оказва се обаче, че един герой от детските книжки е прекрасен пример за Недялания Камък, който всички се стремим да бъдем. Принципът Пу, Недяланият Камък, разглежда идеята, че в първичната си простота нещата съдържат своя естествена сила. Даоизмът най-общо се стреми към Нищото, защото единствено там човек може да се присъедини „към Извора на Всички неща”. А не е ли точно това, което Мечо Пух прави?

Ако си позволим една по-свободна интерпретация, можем да стигнем до идеята, че Пух олицетворява всичко детско, т.е. всичко чисто, необременено от проблемите и притесненията на възрастните. Съответно децата до голяма степен следват една Дао философия, която постепенно загърбват по една или друга причина. Това е само моя идея. Бенджамин Хоф, писателят на Дао-то на Пух се придържа само към образа на един от най-обичаните герои от литературата за деца, доказвайки, че тя всъщност въобще не е само за деца.

Дао-то на Пух определено е много интересна и впечатляваща книга, която не трябва да се подценява, защото разкрива много истини за забързания ни и отровен живот, но и дава някои наистина ценни съвети, без да цели да натрапва мнение или да показва как да живеем. Може би и затова не се нарежда сред заглавия от типа за "самопомощ", обещаващи коренно да променят битието ни само за 57 часа и половина. Примерно.

Може би ако не гледаме на Пух просто като на едно гладно и наивно мече, ще прозрем Тайната на вечното му спокойствие и безгрижност. „Работата е там, че съществува Нещо Повече и животът се върти именно около това Нещо Повече”. Книгата не заявява категорично какво е това „Нещо Повече”, но загатва и дава определена насока, скрита в забавните диалози на един писател и „Мечето с Малко Ум”.

by argi