 |
| Беър Грилс |
Пускам телевизора и започвам да прещраквам каналите. Попадам
на научно-популярен канал. Мъж е спуснат от хеликоптер в някаква джунгла. Топло
е. Той се поти, но същевременно обяснява, ако попаднем в такава ситуация, какво
бихме могли да ядем и как урината е най-подходящото решение за неутолимата
жажда при липса на вода. Ченето ми започва да пада. В следващите минути, мъжът
уби алигатор, използва презерватив, за да пренася вода и си направи подслон,
под който да спи. Реших, че човекът е мръднал. Оказа се, че не е. Мъжът е бил
част от Специалните части на Обединеното Кралство, скачал е безброй пъти с
парашут и е преживял инцидент, след който се е очаквало въобще да не проходи.
Освен всичко останало, този особняк е един от най-младите хора, изкачили
Еверест и единственият, който е прелетял над него с парапланер. Към днешния
момент, призванието му е да прави предаване, в което да ни показва как да
оцелеем във всякакви невъзможни ситуации и на всякакви зловещи места.
Това е Беър Грилс.
 |
| "Кал, пот и сълзи" Беър Грилс, ИК Вакон, 2012 |
Изгледала съм само няколко негови предавания. Но веднага щом
на български език излезе книгата му “Кал, пот и сълзи” (ИК “Вакон”) реших, че
трябва да я прочета. Защото освен магнетична, Беър Грилс е и интересна за мен
личност. Сметнах, че ако прочета автобиографията му, ще разбера повече за него
и това мое очакване ме изпълни с ентусиазъм и нетърпение. Но преди да кажа
какво е моето мнение за книгата му, искам да ви разкажа една друга история.
Историята е за баба ми и Беър Грилс. Баба ми е всеядна по отношение на книгите.
Ако разказаното вътре предизвика интереса й – няма значение дали Агата Кристи, Кърт
Вонегът или Беър Грилс го е написал. Книгата е увлекателна и това е.
Както можете да предположите, баба ми не беше чувала за
Грилс. Видя книгата му вкъщи и каза “Я, какво хубаво момче. Каква е тази
книга?”. “Няма да ти хареса” – казвам – “Това е един, който учи хората как да
оцеляват в джунглата например. Яде буболечки, пие урина и коли алигатори. Няма
да ти хареса.”. “Ти пък откъде знаеш” – заяви баба и взе книгата, преди аз да
съм започнала да я чета. И я прочете точно за 3 дни. Всички 400 и… страници. “Много ми хареса това момче, голям
лудак! Не усетих как прочетох книгата, пък тя си е дебела…”
С целия този
разказ исках да покажа колко универсална е книгата. Щом хареса на баба ми,
която не знаеше нищо за Грилс, смятам, че книгата би могла да допадне на всеки.
Авантюристична,
лична, забавна, тъжна, искрена. Такава е автобиографията на “Мечо”,
както го нарича сестра му. Чете се лесно, защото и да искаш, и да не искаш,
потъваш в личния свят на може би най-големия авантюрист. И ти харесва.
Хареса и на мен. Сякаш четях за всички тези неща, за които
всеки се замисля какво би било да направи, но знае, че никога няма да
осъществи. Скачане с парашути, убиване на хищници, изкачване на върхове,
спускане по тях – всички тези безкрайно рисковани, адреналино-разбиващи “хобита” представляват същността на Грилс. И той дори не
се замисля да спре да рискува живота си – раздробяване на крака и заплаха от
парализа не са част от нещата, които биха го сплашили. Той просто се изправя и
продължава напред. По същия начин. Това няма как да не предизвика възхищение
или поне уважение у всеки читател. У мен предизвика. Възхищавам се на дързостта
и лекотата, с която извършвате всичко, което би скъсило живота ми поне с 10
години (и на което вероятно не бих се решила никога), господин Грилс! Don’t give up!
Допълнителна информация за книгата можете да откриете в сайта на изд. Вакон.
By Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар