Това ревю посвещавам на сестра
ми. И ако продължите да го четете, с всеки ред ще разбирате повече за книгата и
по-малко логично ще ви се струва посвещението. Или пък не. Може би пък логиката
не е толкова неразбираема, колкото я виждам аз през очите на читателя.
 |
| Кажи на вълците, че съм си у дома Карол Рифка Брънт, Милениум |
„Кажи на вълците, че съм си у
дома” е историята на четиринайсетгодишната Джун и нейния свят. Джун е аутсайдер
не само в училище, но и у дома. Тя е момичето, което всички подминават, защото
нямат идея какво да си кажат с нея. Тя е тихата дъщеря, която не излиза с приятели и иска да живее в Средновековието, вместо да вземе поучителен пример
от сестра си и да бъде красива, популярна и ученолюбива. Тя е дебеланката,
която избягва образа си в огледалото с ясното съзнание, че тялото ѝ няма да стане
по-фино с годините. Тя е странникът, който след училище се разхожда в гората
със старовремска рокля, навлечена върху дънките, и ботуши, два номера по-големи
от стъпалата ѝ. Тя е тийнейджърката, която слуша „Реквием” на Моцарт вместо
някоя бойбанда. И има само един човек на този свят, който я разбира. Фин.
Знам, че очаквате Фин да е
странно момче от училище, което намира нейната странност привлекателна. Но не
е. Фин е вуйчо ѝ. Фин е известен художник и обича Средновековието, точно
колкото Джун. Фин има уютен градски апартамент, ухаещ на портокал и лавандула и
красив порцеланов чайник, който Джун обожава. Фин е хомосексуалист, болен от
СПИН. И в последните си месеци решава да нарисува двете си племенници, за да
бъдат те винаги заедно, както на портрета. „Кажи на вълците, че съм си у дома”
– така Фин кръщава последната си картина и никой не знае защо. И когато Фин
посреща смъртта си, Джун остава сама с една непосилна молба, отправена
предсмъртно от него.
Когато започнах да чета книгата,
малко се разочаровах от повторения за пореден път шаблон: неразбран тийнейджър +
гаден брат или ужасна сестра + родители, които често отсъстват от вкъщи +
високите очаквания от околните, които смазват съответния тийнейджър или
брата/сестрата. Тук обаче присъствието на персонаж като Фин (а по-късно и като
Тоби, за когото нищо няма да ви кажа) внесе особен чар в сюжета. Все пак хомосексуализмът
и СПИН не са от най-наложените теми, що се отнася до книги, разказани от гледната
точка на тийнейджър. Но, ако има нещо, което трябва да се признае на Брънт, то е, че го е направила добре, открила е всички малки неща, които биха озадачили или
накарали да се страхува едно четиринайсетгодишно момиче и ги е извадила на
показ. Не мога да не спомена и корицата – дело на Ина Бъчварова и Владимир
Венчарски, която казва всичко нужно на потенциалния читател и разкрива още
повече, когато прочетеш книгата.
Всъщност „Кажи на вълците, че съм
си у дома” е книга за любовта. За любовта, която те изпълва и може да те
направи най-щастливия и най-нещастния човек. За споделената и несподелената
любов, за любовта, която всички отричат, за любовта, която не се вписва в ничии
стандарти. За тайната любов. Но не затова посветих това ревю на сестра ми. А
заради Грета – по-голямата сестра на Джун, с която хич не се погаждат. Защото често
две сестри не се разбират като малки и се карат дори и като възрастни. Но
когато ситуацията стане наистина напечена, знаеш, че има един човек, на когото
можеш да разчиташ, дори и той да заминава да учи в колеж като Грета, или да
живее на хиляди километри. И това е сестра ти.
Това ревю е за теб, сис.
Подчертани редове от "Кажи на вълците, че съм си у дома" можете да намерите ТУК.
By Beni
0 коментара:
Публикуване на коментар