 |
| Алексис ЗорбасНикос Казандзакис; Ентусиаст, 2013 |
„Подскочи високо,
краката му и ръцете му се превърнаха на криле. Така както го гледах да полита
изправен нагоре, над земята, на фона на небето и морето, той ми изглеждаше като
някакъв стар архангел – бунтовник. Защото танцът на Зорбас беше изпълнен с
предизвикателство, упорство и бунт. Сякаш викаше: „Какво можеш да ми направиш,
Всемогъщий? Нищо не можеш да ми направиш; само да ме убиеш. Убий ме, пет пари
не давам; изкарах си яда, казах, каквото исках да кажа; сварих и да поиграя
хоро и вече не ми трябваш!“
Гледах Зорбас как
танцува и за първи път почувствах демоничния бунт на човека да победи тежестта
и материята, праотцовското проклятие. Възхищавах се на издържливостта му, на
пъргавината му, на гордостта му; долу, върху пясъка, буйните и същевременно
изкусни стъпки на Зорбас издълбаваха луциферовската история на човека.“
Цитатът е от книгата „Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис. Издателство Ентусиаст, 2013 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар