13.12.2018 г.

За вдъхновителката Яна Левиева



Знаете ли как започва всичко? С хора, които те вдъхновяват достатъчно, че да си кажеш – всичко е възможно. Възможно е да твориш хубави неща в реалност, подчинена на масовия вкус. Възможно е не просто да оцелееш в тази реалност, а да подтикнеш хиляди хора да заобичат красивото. Възможно е да не изневериш на себе си и на таланта си.

С Арги бяхме още пресни студентки в специалност Книгоиздаване, когато започнахме да си задаваме много въпроси. Защо на българския пазар има толкова некрасиви корици, защо илюстрациите в голяма част от книгите често са останали в едни отдавна отминали времена, защо на цялостната оформителска работа в много случаи не се гледа особено сериозно.

Един ден обаче в полезрението ни попадна „На лов за Снарк“ от Луис Карол. Издателите бяха (и още са) „Колибри“, преводът бе дело на невероятната Кристин Димитрова, а оформлението, боже, оформлението – на Яна Левиева. Тази книга ни доведе до състояние близко до транса. Разглеждахме го в унес и само си повтаряхме една на друга – ето, ето, че може, ето така се прави.



И така се разтърсихме за повече информация за Яна Левиева. Следяхме всичките й работи – едни от най-любимите ни корици, повечето приютени в „Жанет 45“, бяха именно нейни. И всеки път, щом хванехме книга с нейно участие, леко потръпвахме от удоволствие. Идеите й винаги ни хвърляха в ступор. Гледахме, гледахме, гледахме. И се усмихвахме. Значи можеше.

За съжаление, тази статия, тази благодарност за вдъхновението и надеждата, идва прекалено късно. Защото днес разбрахме, че Яна Левиева си е отишла. И този текст няма за цел единствено да ни припомни колко нечестен е животът понякога.

Този текст пишем, за да благодарим на Яна, където и да е тя сега, за мотивацията, с която ни зареди преди години. За красотите, с които радваше толкова хора. За полета на въображението, който ни позволи с творбите си.

Защото те ще останат и ще вдъхновяват още много млади хора след нас. И те, също като нас, някой ден ще хванат книга с нейна корица и ще си кажат – значи може. Ето така се прави.

Argi & Beni

0 коментара:

Публикуване на коментар