Стихотворение на седмицата: Сивоокият крал

Слава на теб, безизходна печал!
Вчера умря сивоокия крал. 

Есенна вечер пламтеше отвън, 
каза мъжът ми почти като в сън: 

„Знаеш, от лов го донесли на гръб, 
ничком бил паднал под стария дъб. 

Жалко, кралицата зло сполетя. 
Само за нощ посивяла е тя.“ 

Взе от камината вехта лула, 
седна над своите нощни дела. 

Щерката будя и както личи, 
тя е със същите сиви очи. 

А зад прозореца шепнат листа: 
„Няма го краля ти вече в света…“ 

Ана Ахматова, 1910 
Превод: Иван Николов