Минаваш — на мен приличен,свел към земята очи.И аз съм ги свеждала ничком!Пътниче, спри, помълчи!
Прочети — през метличина синяи макови гъсти листа, –че се наричах Маринаи колко живях лета.
На гроба ми, който немее,не гледай смутен и плах…Обичах и аз да се смея,когато не ми е до смях!
И косата ми да се мята,и в жилите кръв да ручи…Аз също живях на земята!Пътниче, спри, помълчи!
И стрък отскубни си: изгрелиса кичурче ягоди там –от ягоди, в гробища зрели,по-едри и сладки не знам.
Излишно е всяко скърбене –спокойно глава изправи.Спомни си леко за мене,леко за мен забрави.
Как слънчев лъч те огрява!И прави те златен прахът…И нека не те смущавагласът ми, дошъл Отвъд.
- Марина Цветаева
превод Иван Николов
превод Иван Николов
0 коментара:
Публикуване на коментар