Стихотворение на седмицата: В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!



Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!


Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -


грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!


Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!


Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"


Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!


А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!


О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!


Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!




Христо Ботев