„Има дни, в които не върви”. Но пък има и дни, в които страшно ти върви. Имам чувството, че винаги се сблъсквам с втория тип, когато отворя книгата на Георги Господинов „Естествен роман”. Само около 100 страници – четат се за 2 часа. Да, ама аз я чета вече 2 седмици. Не защото не намирам време, а защото ме е страх да не я свърша. Просто ей така, да прочета последната страница, да затворя корицата и всичко да свърши. Нещо като най-неестествения край на естествения роман.
Скоро открих творчеството на Георги Господинов. Стана случайно (или поне така изглеждаше), както се случват хубавите неща. Започнах с пиесите „D.J. и Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Докато прехвърлях страниците си представях всяка една сцена, всяка една дума – как ще я произнесе актьорът... не съм вярвала, че в главата ми може да се разиграе такъв театър, само докато гледам буквите пред себе си!
Разпитах и други хора. През цялото време се чудех дали аз не разбирам или наистина има неветоятен стил на писане. Оказа се, че и те, като мен, са откривали тайните на живота по стените на тоалетните – с книга в ръце.
Това е! Исках просто да ви споделя и да ви пожелая да бъдете като пясъчните хора – никога да не ви влиза пясък в очите! :)
by Danny
0 коментара:
Публикуване на коментар