Започнах да чета “Дневникът на Бриджит Джоунс” с предубеждението, че е леко четиво, което ще чета по-дълго време, защото едва ли ще ме заинтригува особено – все пак съм гледала филма... Противно на очкаванията ми обаче се оказа, че книгата е доста по-различна от филма и въобще не е толков сълзлива като него. Всъщност безкрайно романтичните и сълзливи моменти в нея са точно една страница.
Авторката Хелън Филдинг очевидно е от онези жени, които имат страхотно чувство за хумор и знаят точно кога да го използват. Е, не съм се смяла на глас, но пък се усмихвах доста често на феминистичните забележки и типа коментари, присъщи не само на мен, но и на 90% от жените, които познавам. Другите 10% жени влизат в категорията, описваща майката на Бриджит и нейните приятелки. И така в крайна сметка се оказва, че книгата (за разлика от филма) може да се възприеме като действителен разказ.
И макар да звучи като чиклит, въобще не е. Класата е далеч над това, което сме свикнали да разбираме под “чиклит”, а дали е защото тук е включена силата на британския хумор или причината се крие в характерите, които са издялани перфектно – това всеки читател сам ще прецени. Още повече, че романът не е само за жени, защото със сигурност ще усмихне хиляди мъже, познаващи до болка поне 10 от характеристиките на Бриджит Джоунс.... и следователно на огромна част от жените по света. От една друга гледна точка дори може да се каже, че романът по-скоро осмива онези жени, вярващи безусловно на списания като "Космополитън" и чиито идоли в живота са четирите нюйоркчанки от "Сексът и градът".
Ако трябва все пак да кажа нещо по повод филма, който (както повечето екранизации по книги) е много по-известен от романа, то ще е, че все пак си заслужава да се направи сравнението. Екранизацията е наистина добра, макар че на места коренно се различава от сюжета на книгата. Подборът на актьори е перфектен, а изборът на Колин Фърт е едно страхотно намигане към Хелън Филдинг – той изпълнява ролята на Марк Дарси, който в книгата се сравнява с г-н Дарси (от “Гордост и предразсъдъци”) и екранното му лице, което принадлежи отново на актьора Колин Фърт. Няма нужда да споменавам и прекрасния Хю Грант, който също се споменава в романа и то (иронично) като страхотен пример за Даниел Клийвър - ролята, която изпълнява във филма "Дневникът на Бриджит Джоунс. А блестящата Рене Зелуегър, която е напълняла с 12 кг специално за ролята си на Бриджит Джоунс е толкова смешна, колкото и героинята в книгата. Но ако гледате филма, задължително прочетете и книгата. И обратното. И двете гарантират много усмивки и позитивизъм - перфектни за слънчевите летни дни.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар