Безкрайният план

Безкрайният план, Исабел Алиенде,
изд. Колибри, 2011

В опита си да състави един добре изглеждащ план за своя живот, човек често се оказва поставен пред купища избори, от които нито един не е правилният. Чаплин е казал, че на най-важните житейски кръстопътища, табели няма. Така е и в “Безкрайният план” на Исабел Алиенде. Всъщност знаците се оказват скрити в самите нас, може би просто трябва да бъдат разчетени правилно.

Алиенде е от онези автори, които пишат изключително завладяващо – историята се развива бързо, интересно, на моменти забавно, но в повечето случаи не съвсем. Това определено е една магия. Дълги изречения, без една излишна дума, разказ в детайли и подробности, улавящи веднага любопитството на читателя. Америка е описана по най-интригуващия начин, през погледа на гринго, живеещ в квартала на мексиканците. До голяма степен съвременна и едновременно с това необичайна гледна точка: тази на американецът, който се чувства чужд в собствената си страна. Сегрегация от онзи вид, който ние не познаваме.

Героите са характерни – силни и борещи се жени и объркани и вечно търсещи мъже. Свят на разруха, в който все пак надежда има; стандарти, сякаш принудително наложени; разпадащи се под натиска на новото време семейства; една вечна война, от която никой не може да излезе и да открие покой. Така изглежда безкрайният план на Алиенде. Малко объркан, оплетен в нишките на безконечността.

Майсторството на разказвача е неоспоримо, но на книгата сякаш не й достига нещо. Може би в опита си да вплете в една история възможно най-много, Исабел Алиенде е изпуснала да вмъкне нещо важно и значимо. Или, както гласи заглавието, все пак еднозначен край не може да се постави. Но не е ли това, от което четящият има нужда? Всяка история започната отначало трябва да стигне до точка, някаква определена завършеност. Алиенде разказва паралелно няколко истории, но най-неочаквано се измъква някак прекалено лесно от финала на най-важната. Докато силната жена, онази, в която не се съмняваме, стига до определено заключение, главният герой, претърпяващ животоопределящи промени, изведнъж се озовава на заден план, а важното за него е замъглено. Звучи измамващо за читателя, не това, което очаква.

В тази до голяма степен “американска” книга, завършекът остава определено американски, сякаш повлиян от холивудската кинематография – хепи енд, с помощта на психотерапевт. И макар увлекателна и приятна за четене, книгата все пак оставя онова горчиво чувство за незавършеност и липса, за безкраен план с неопределена цел.

by argi