Възли

  Живял някога в центъра на света един момък със странен занаят. От сутрин до вечер той приемал в къщата си хора с развързани пъпове и ги завързвал наново. Момчето било толкова сръчно и надарено, че щом поправел някой човек, той не само, че не изгубвал вътрешностите си, ами животът му сякаш започвал отначало и то с много повече късмет. От село на град мълвата за способностите на младежа се разнесла дотолкова, че се случвало мъже и жени нарочно да си развързват пъповете, само и само да насилят щастието си.

  Един ден в дюкянчето на момъка се явила стара и болна жена, която водела със себе си заленяло момиче – цялото покрито със сърмен шал. Неотдавна девойката се била влюбила в Змей, на когото подарила сърцето и очите си. Сега ходела като сянка и на никому не била нужна - момците се отвращавали от нея, момите закривали лицата си, щом минела покрай тях. Старицата идвала с молба. В една ленена кърпа носела сърце на сърна и очи от котка, които младежът да постави и после с червен конец да завърже пъпа на девойката, та никога повече да не може да се влюбва. Без да му мисли много юнакът запретнал ръкави и се захванал за работа. Бил готов за по-малко от час. Докато миел ръцете си в слънчева вода от кладенеца, той забелязал отражение. Преди да успее да примигне вече бил обсебен от очите на преродената мома. Посегнал да я хване, но тя побягнала надалеч.

  От този ден момъкът загубил себе си. Опитвал се да работи, но много често обърквал възлите. В селото се заговорило, че не само не си разбирал от занаята, ами бил започнал да краде душите на девици, за да ги дарява на дявола. В замяна искал само едно – вечер да му се присънват котешките очи. Тъй като хората знаели каква е причината за нещастието, един ден се решили да съберат седемте най-добри ловци, които да хванат момата. Още преди да се е появила на небето Нова месечина, ловците се върнали. Със себе си водели една сърна. В началото, щом ги видял, момъкът се зарадвал толкова много, че сърцето му взело да прелива от щастие. Но не се минало и денонощие и той посърнал наново. Оказало се, че червеният конец с който бил вързан пъпът на девойката, е омагьосан. Сега тя имала две форми – денем бивала сърна, а нощем се превръщала в ловуваща котка.

  Един ден, докато момъкът обикалял пазара на близкия град, срещнал странен чужденец. Мъжът носел ухание на източна страна и свирел на седефена флейта. Достатъчен му бил един поглед, за да разбере, че юнакът има нужда от помощ:

-          Хей, момко – махнал с ръка странникът – разбираш ли от възли?

-          Някога с това си изкарвах прехраната – отговорило момчето – но вече нямам вяра дори на собствените си пръсти.

-          Ела, ела. Седни да ти посвиря малко, а докато слушаш мелодията се опитай да развържеш ето тази торба. В нея ми е всичкото ядене, а не мога сам да я отворя.

Момчето седнало на един камък и заразгледало торбата. Още преди флейтата да е преполовила песента си, дисагите на чуждоземецът се разтворили, а в ръката на момъка останал един бял конец. Присегнал се да го върне, но странникът го спрял:

-          Това е наградата ти, задето ми помогна да не умра от глад. След три недели започва Русалската седмица. На шестия ден от нея си измии ръцете с вода, която луната е гряла 5 нощи, пожелай си нещо и увий конеца около пъпа си.

Изпълнен с надежда, младежът се върнал в селото. Запроточили се дните и нощите, почнало да му се струва, че времето тече назад, а не напред. Тъй бавно, като три живота изминали трите недели. Щом започнала Русалската седмица той напълнил кладенчова вода и я поставил под окото на луната. Тъй като не можел ни да се храни, ни да спи, вечер стоял до бъклицата и я гледал как изпива лунните лъчи. Малко след полунощ на петата вечер, когато цялото село спяло, една самодива минала покрай къщата на момъка и съзряла в мрака две очи. Веднага познала, че това са очи пълни с чиста любов и ги поискала за себе си. Качила се на чердака, където момчето бдяло над съдината и започнала да го примамва. Той, обаче, ни я чувал, ни я виждал. Пяла му тя, танцувала, нашепвала чак до разсъмване. Когато разбрала, че няма как да го излъже, самодивата се ядосала и ритнала бъклицата. Водата се разплискала по дъсчения под. Подплашена от шумотевицата една мишка прибягала през нея. А юнакът, изпаднал в паника, побързал да измие ръцете си с капките, които все още не били попили в дървото и да завърже конеца за пъпа си. В цялата суматоха той така разбъркал мислите си, че вместо да поиска любима му да премине в света на хората, пожелал той да бъде като нея.

  На сутринта момчето се събудило в тялото на лопатар. Щом разбрало, че магията е подействала, хукнало през двора и отишло при сърната. Тя веднага го познала и го залюбила. Цял ден тичали на воля, споделяйки си всяка мисъл. Хората от селото, като ги видяли заедно, веднага разбрали каква е работата и се погрижили нищо да не им липсва.  

  В очакване да падне нощта на първия си лов, двамата влюбени гледали към небето. Като се показала вечерницата, която изгонила последната слънчева светлина, котката се огледала за своя котарак. Още преди очите й да го намерят, носът й надушил нещо сладко. Тя съзряла до себе си сива мишка, чиито карфичени очи трепкали от ужас.

by Danny