Подчертахме си от: "Тежко без музика" на Чарлс Буковски

Буковски. Снимка: artnow.ru

В преработването на литературни текстове ние умишлено ли произвеждаме подсладена таблетка, която публиката да може да преглътне? Кой е поетът, който ще танцува пред компактната тълпа? Джазът не би трябвало да върви ръка за ръка с поезията. Джазът може да бъде жизнерадостен, вдъхновяващ. Може да бъде фолклорен и също така да бъде погълнат - понякога - от изкуството, но джазът не е същинско изкуство. Джазът е такт, джазът е повърхност, джазът извиква асоциации за сексуални ритми и за самия акт: джазът е негър от Африка, джазът е добър, джазът е лош; но за какъвто и да се представя, той е вятърничав, ограничен и слабоват - заимства хватки от класическата музика, но така и не му увира акълът. Поезията ли? Поезията е добра, лоша и голяма - повечето е лоша - и ако си легне с джаза, от това няма да се пръкне силно потомство.

Цитатът е от "Щрих: редакторите пишат"; "Тежко без музика", Чарлс Буковски; Прозорец, 2013

Четецът