Преди няколко седмици бях в командировка във Варна. Знаете
как е - лято, море, приятни емоции с колеги и забавни случайни срещи. В един
момент осъзнах, че не ми се връща в отвратителната, мръсна и пренаселена София.
И някак естествено дойде мечтата да се преместя да живея в някой морски град.
Усещах това да зарежа София като най-лесното нещо, което бих могла да направя,
макар тя да е родният ми град.
И така, върнах се с понатежало сърце от Варна в София. Скоро
след това разбрах, че предстои издаването на нов сборник с разкази от един от
любимците на Четецът - Александър Шпатов. Спомних си лекото и приятно усещане,
което остави у мен „Календар с разкази“, предишният му сборник, и с нетърпение
зачаках книгата. И веднага след прочита ѝ, мога да ви кажа едно: ако харесвате
стила на Шпатов, новият му сборник няма да ви разочарова.
 |
| #НаЖивоОтСофия Александър Шпатов; Колибри, 2014 |
Още с първата страница ще започнете да отбелязвате места и
събития в София, на които и вие сте били, заведения, в които сте замръквали
или... зазорявали (?), случки, които сте преживявали. #НаЖивоОтСофия е съкровищница със спомени, вашите и на още толкова много
столичани, няма значение по рождение или отскоро. #НаЖивоОтСофия е разговорът в
компанията, с която всяка вечер пиете в Борисова или на Народния... или в Южния
- истории, които се разказват на пейка, с по Ариана или Пиринско в ръка, които
предизвикват шумен смях и завършват с наздравица. Разказите в #НаЖивоОтСофия не
ви спестяват тъгата по отминалото лято, панелките в Младостите, любовта,
породила се от една усмивка, срещите на Попа или в подлеза на Софийския,
кетайците (грешката е вярна), арабите, които ти продават четци, дори родителите
ви, които, помните ли как танцуваха, като им пуснахте Чъби Чекър, Биг Бопър и AC/DC
от Тубата? Аз помня моите...
Ако „Календар с
разкази“ е като соления морски ветрец, който ти прави лежерно на душата, #НаЖивоОтСофия е искрена, признава недостатъците
на столицата, които понякога те карат да я обичаш още повече, и ти припомня, че
никъде другаде не би имал толкова топли и скъпи спомени. Тя е нещо като песента
„Не съм избягал“ за българите, останали тук. Може да те накара да се влюбиш в
София отново и да се усмихваш всеки път, като минеш покрай принцесите на
Славейков. И го прави.
Така че, следващият
път, когато излезете с компанията за по бира, разкажете на приятелите си за #НаЖивоОтСофия,
защото ако има антология на всичко, което си заслужава в София, то това е тя.
П.С. Не се шегувам, наистина помня. За справки: снимка на баща ми и мен как се разцепваме на You shook me all night long.
Други гледни точки за сборника:
Алекс от Аз чета
0 коментара:
Публикуване на коментар