Габриела Манова спечели конкурса на онлайн магазина Bookshop и блог Четецът „Рецензентът“. Тя е на 19 г. и за наша изненада (или не чак толкова) е решила да следва Книгоиздаване във ФЖМК. Подвизава се и като детска учителка, читателка, писателка и певица (но в домашни условия) :). Освен всичко от днес тя е и гост-блогър на Четецът с ревюто си за „Хем съм сам, хем няма никой“ на Рангел Вълчанов. Пожелаваме ѝ успех в бъдещите ѝ начинания и нека бъде все така влюбена в четенето и книгите!
Книгите на култовия режисьор Рангел Вълчанов не изискват специална
предварителна подготовка. Макар да са необятни като океан, не е нужно да
навлизаме в тях постепенно, със страх от студената вода. Можем да се гмурнем
смело. А Рангел ще е някъде там да ни каже „наздраве“.
 |
| Хем съм сам, хем няма никой Рангел Вълчанов; Сиела, 2013 |
Всеки ред в „Хем съм
сам, хем няма никой“ е толкова наситен със смисли, всеки е своеобразен
лабиринт. Оставя читателя в непрекъснато колебание между плач и смях. И двете:
подобаващо придружени от сълзи. Ако не плачете на книги, не Ви остава друго,
освен умерено, но искрено, да се посмеете. Впрочем единственият вид смях, който
книгата може да предизвика, е искрен. Неизбежно е: предвид цялата й откровеност.
Безкрайно лична и интимна.
„Хем съм сам, хем няма никой“ е рядко попадение в литературата – книга, в която читателят
опознава писателя детайлно, чрез която има възможност да проникне в
най-съкровените му мисли. Нетрадиционно четиво. Сякаш дядо Рангел е седнал
срещу Вас на по чаша, а словото се разлива от устните му като мед. Слово без
срок на годност. Мъдрост.
Чете се на един дъх, макар че сякаш не е писана така. Сякаш режисьорът
ревизира де що е останало из старите ленти на съзнанието му – последните,
най-добри плодове на уталожилия се спомен. „Хем съм сам, хем няма никой“ е
именно спомен. Онзи спомен, който се е разгърнал до история, до приказка. А
приказките са вечни.
Габриела Манова
0 коментара:
Публикуване на коментар