Skip to content
Съдбата може да е толкова жестока, че да няма смисъл.
Аз смисъла не търся, не зова съдбата.
Това е само дъжд, през който преминавам...
Аз смисъла не търся, не зова съдбата.
Но има тишина така протяжна, като песента на риба...
Не помня тези думи.
Не помня тези думи, нека облаците помнят.
Аз смисъла не търся, не зова съдбата.
Как устните ти бродеха... Не помня тези думи!
Върни ми вечността, в която ме прошепна,
в която ме прошепваше... Не помня тези думи!
Това е само дъжд, през който преминавам...
Аз смисъла не търся, не зова съдбата.
След всяка капка дъжд,
различна тишина.
- Иван Методиев
Прочети още:
Стихотворение на седмицата: Авел и Каин
I
Племе на Авел, яж и препивай!
Господ те гледа с любящи очи.
Племе на Каин, в дрипи се свивай
и до смъртта си в калта се влачи.
Племе на Авел,… Read More
Стихотворение на седмицата: Балада
Аз видях как с друга
ме отмина той.
Вятър лек се втурна
в сънния покой.
Аз видях, безумна,
как отмина той!
Той обича друга,
а цъфтят цветя.
… Read More
Стихотворение на седмицата: Балада за конкурса в Блоа
Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол… Read More
Стихотворение на седмицата: Жената Мария
С диви круши и резенче хляб във торбататя пристигна - хвърли в ръцете ми шалаи прошепна: „Аз съм Мария... Аз съм женатана всички мъже и на мъртви… Read More
Стихотворение на седмицата: Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сби… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар