Skip to content
Вий ще тъгувате
понякога за мен.
Вий няма да намерите
такъв глупак
обикнал заедно
със пошлостта ви
притихналия
под снега
Калофер.
Вий ще тъгувате
понякога
и никога за мене,
за оня сенчест
бряг
и за реката,
която никога
не се завръща.
Вий ще тъгувате
дори
за моето незнание,
че вече във Калофер
няма мрак
и той не
слиза вече от
Балкана,
не пада върху
всички пътища забравени,
не пада
върху вашите
ръце.
-
Иван Пейчев
Прочети още:
Стихотворение на седмицата: Лисица
Я,
лисица! - В треперещия пъстър въздух,
в
пътечката като ключе открехнала тревите
-пристъпва, като антена мести дишащата
си муцунаи трепета … Read More
Стихотворение на седмицата: In memoriam Пол Елюар
Положи на мъртвия думите в гроба,
които говореше, за да живее.
Постави тялото му помежду им,
остави го да почувства
езиците на копнежа,
… Read More
Стихотворение на седмицата: В следващия век
Преминава действителността в недействителност постепенно.
Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,
и ще го упрекнеш, както мравка - дър… Read More
Стихотворение на седмицата: Реката
Нагазих, все по-дълбоко, в тъмната вода.
Вечер, и тласъците,
и въртелите на реката, докато се сключи
около нозете ми и не пуска.
Млада сьомга проряз… Read More
Стихотворение на седмицата: Моята песенВземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека,
и сякаш се гони с чайките смели и… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар