"Животните са деца с много остри нокти и зъби"

“Апокрифни животни” на Димитър Кенаров е книга за човека и животните. И за железните прегради между тях.

Това е книга за невидимите животни, за тези, които са най-близо до нас, но през целия си живот не забелязваме.

Стиховете на Кенаров са посветени на всички животни, а може би дори на хората. Защото „животните са деца с много остри нокти и зъби”. Как обаче се оказва така, че понякога всъщност точно човекът има по-остри зъби и нокти?

„Апокрифни животни” предизвиква с искреността си, примамва с острия си език и запленява читателя с невинността на детски поглед. Така думите се оказват по-силни и в крайна сметка успяват да разрушат решетките между света на хората и този на фауната.

Но нека оставим апокрифните животни да разкажат сами за себе си. Нека не ги забравяме, защото делим една планета. Нека ги обичаме като равни, за да станат реални. Нека се повозим заедно с тях във влака, както е направил Митко Кенаров в стихосбирката си „Апокрифни животни”.

Това не е стихотворение

Понеже понякога

поезията е

клетка, която лишава

от свобода,

ограда,

която пречи на

погледа,

ще го кажа

директно:

разхождах се

из зоологическата

градина

и се питах кое

разделя човека

от животното?

Отговорът беше

железен.

by argi