Дж.К. Роулинг е първият писател награден с почетната литературна награда Ханс Кристиан Андерсен. Миналият вторник тя е получила наградата от 500 000 крони ($93,352) на специална церемония в Оденс – родния град на Андерсен. Отличието е ново в областта на художествената литература, а идеята е всяка година да се дава на детски писател, който може да бъде сравнен с Андерсен.Според Роулинг авторът на Малката русалка е „създал неразрушими, вечни герои”. Дали обаче и нейният Хари Потър е също толкова неразрушим, запомнящ се, вечен характер? Дали всичките седем книги за малкия магьосник са толкова значими и качествени, колкото безбройните приказки и стихотворения на великия датчанин? И въобще какво се случва със съвременната литература за деца? Сега е модерно да се говори за магьосници, за вампири; модерно е детски книги да се пишат от певици-секссимволи и от президенти, а истинските литературни символи от нашето детство се забравят. Мечо Пух, Алиса, Том Сойер, Емил от Льонеберя, Малкият Принц.... къде отидоха те? Символите на всичко чисто, добро, примерно. Къде отидоха героите, които се борят със злото не чрез магически пръчки, а със силата на думите, на приятелството?
Не ме разбирайте погрешно – 400млн. копия по целия свят могат да послужат за доста красноречив отговор на моя въпрос, но може би само времето ще покаже дали наистина Хари е безсмъртен или магията все някога ще угасне. Аз просто се надявам, че моите любими приказки, разкази, романи и стихотворения няма да се забравят, най-малкото защото посланията им не остаряват, а някои от тях дори стават все по-актуални. Надявам се също, че никой няма да пренебрегне и врабчетата на Радичков или петте прекрасни приказки на Валери Петров. Продължавам също да се надявам, че и кукленият театър не е отстъпил безвъзвратно мястото си на телевизията и компютрите...
Децата на съвремието сякаш имат отчаяна нужда от детството, което ние сме имали едва преди няколко години. Само трябва да им го покажем.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар