Ракиено време

Сдуха се това временце, че и аз с него. Вали сняг! Ти можеш ли да си представиш – сняг през април, 30 градуса през ноември. Е как да останеш трезвен? Сипах си една ракия и благодарих на Бог, затова, че не съм мечка. Не им е лесно на мечките в днешните времена. И ловджиите не са каквото бяха и климатът не става за сън. Ама идва краят на света, нека кажем, че му е простено. Сега е моментът да се реши, кой кого ще убие. Ние – него или той нас. Щото на Света апокалипсисът му е голям, ама и хората разполагат с така... разни голЯми неща. Като ватманите, дето имат едни железа – с тях местят релсите. Със собствените си очи съм го виждала! Това не е за малки пръчки.

И друго се питам – кой кого обърка. Ние времето или то нас. На пролетта й лепнахме умора, на зимата – грип, на есента – носталгия... май само лятото остана що-годе читаво. Защото е сезонът, в който никой не мисли. Почивки има тогава - много. Ние си почиваме от него и то от нас. Ех, кога ще дойде лятото, да пием по една биричка с него?

През зимата витамините в зеленчуците са по-малко. ГМО-то е виновно! Не знам какво значи, знам, че не е хубаво. Може да си направя една градинка, парник. С посеви – всякакви. И да им пускам класическа музика, да израснат големи, вкусни и умни! Умните зеленчуци раждат умни деца! Пардон – изграждат умни деца! Дечурлигата обичат игрите... Спомням си старите кукли – не са като новите! Кен е зеленчук, знам си го. Защото Барби е независима жена. Еманципацията превърна мъжете в зеленчуци! Поколения от меки зарзавати. И на тях не им е лесно. Как да я пробиеш тая пластмаса? Да не си бургия?

Айде, по едно наздраве за Guns N’ Roses и “Paradise City”. Добре че са те, да ни завръщат към спомените.

Стана късно, всички си легнаха. И аз май това ще правя. Като заспи народът не е оферта да стоиш буден. Много глупости ти се въртят в главата, няма с кой да ги споделиш. Сам бунтовник бунт не прави. Във восъчната клетка всички сме вездесъщи – режем я с lightsaber-ите си. Смелчаги до един. После движението спира. Извън нея настъпва застой – допиваме и се преспиваме.

Навън още вали. Малкото будни са се прехласнали по природните явления. Човечетата си говорят за природата в социалните си мрежи. И тя им отговаря – в мрежата на снежинките. Няма кой да го прочете, как да й го обясня. Върху спящите само можеш да трупаш, да ги зариваш, но никога не успяваш да ги докоснеш. Приличаме си с природата – и двете се мислим за специални, забелязват ни, но не ни разбират. Ще кажеш, че е съдба? Така да е! В един след полунощ не мога да споря с философа в себе си – затова го напивам и заспиваме.

14.04.2011г.

By Danny