Андрю Портър е един наистина умел разказвач. Всичко, което прочетете на гърба на тази книга е истина. Десетте разказа се четат с такава лекота, с каквато, вярвам, са писани. Изреченията са перфектно построени и изграждат текста почти неусетно, водейки го към един иначе простичък финал. Историите са еднотипни, но и много различни.
В един момент стилът на писане ми се стори много близък до този на Паоло Джордано, но все пак авторите са несравними. Предупреждавам, че разказите не са много весели и жизнерадостни, но пък подхождат на времето навън – мрачно и дъждовно. Има доза меланхолия, малко тъга, дълбочина на чувствата, която не си личи на повърхността. Повечето текстове звучат като изповед и създават една особена интимна атмосфера, присъща на чисто семейна или приятелска среда.
Героите в десетте разказа много си приличат. Те са до болка познатите “средна класа хора”, със своите проблеми, непознати за околните. С неизказани, премълчани, скрити тайни, които се преглъщат в името на семейната идилия. Хванати в точния момент обаче, те избиват на повърхността и причиняват болка, гняв и тъга. Портър говори от името на деца, жени и мъже от всякаква възраст, но еднакво добре и истински. Историите се вписват доста добре в объркаността на света, който ни заобикаля и подбуждат към много и различни размишления върху истината, любовта, приятелството, вината, страха и изгарящото желание.
Не всички разкази са перфектни, но е разбираемо, най-малкото защото това е дебютът на младия автор. И въпреки това, трябва да се признае, че текстовете са достигнали едно ниво, което Андрю Портър не бива да изпуска. “Теория за материята и светлината” освен всичко друго има и превъзходно оформление, за което Четецът поздравява издателство Millenium. В комбинация с историите, книгата се превръща в едно завладяващо преживяване, което държи в напрежение дълго след прочитането. Така че не подминавайте неизвестния автор, когато го видите на стелажите в книжарниците, заслужава си!
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар