Отиде си. Сам те помолих да си идеш.
Следих те с поглед из полето как вървиш -
сред детелините ти стъпваше спокойно,
вървеше все напред, не се обърна ни веднъж.
А можех да ти махна със ръка и да те върна,
но можеше ли сянката ми да те спре?
Желаех да си тук - и да те няма,
но мисълта ми да те стигне не успя.
Накрая те извиках да се върнеш.
Но ти не спря. Защо ли да се спреш?
- Тудор Аргези
превод: Огнян Стамболиев
0 коментара:
Публикуване на коментар