Казват, че тази книга води авторката си Ан Тайлър почти до съвършенство. Тя наистина е добра, с интересен сюжет, много приятно написана, но като че ли нещо й липсва. Определено не оставя онова завладяващо чувство след прочитането й, но и не те кара да съжаляваш, че въобще си се захванал с нея. И все пак мисля, че би се харесала на българските читатели и се чудя защо в България има издадена само една книга на Ан Тайлър, при условие, че в Америка например почти всичките й заглавия са бестселъри.
A patchwork planet описва една година от живота на Барнаби Гейтлин, като я затваря в един логичен кръг – историята започва на гарата, където и приключва. Гейтлин е на 29г. в началото на романа и е черната овца на богатото си семейство. Като тийнейджър е разбивал хорските домове, но не за да краде вещи, а за да прониква в живота на непознатите – да чете личната им кореспонденция, да разглежда албумите им или да надниква в отбелязаните на календара ежедневни задължения. Барнаби така и не завършва университета и едва намира работа в родното си градче – от десет години работи във фирма, помагаща на възрастни хора с домакинската работа или при преместване на мебели. Разведен е, има дъщеря на 9г., а майка му постоянно му натяква, че й дължи голяма сума пари, вложени в бъдещето, което той така и не е осъществил.
На пръв поглед Гейтлин е типичният анти-герой, особено разглеждан като централен образ в съвременната американска литература. Тук обаче този характер е прикрите, той е такъв само на повърхността. В същността си е нормален човек, разкъсван от противоречия, объркан от предразсъдъците на заобикалящата го среда, но най-вече е добър “мъж, на който може да се разчита”. Това е и фразата, на която Ан Тайлър залага най-много. Може би, защото е толкова трудно да се намери такъв човек сред многото, претендиращи да бъдат стабилни или причината е по-дълбока и се корени в недоверчивостта и мнителността на съвременното общество. По-лесно е да препишем тези качества на неземен ангел, който живее само във въображението ни или умира на парче хартия. Ще уточня. Един от интересните моменти в книгата е разказът за прадядото на Барнаби, който твърдял, че е срещнал ангел от плът и кръв, тук на земята. Този ангел била руса, божествено красива дама, подсказала на стария Гейтлин какъв продукт, патентован от компанията му, ще се продава като топъл хляб. От тогава насам, семейство Гейтлин спазват традицията да разказват за своите ангели в писмен вид – с разказ или стихотворение, което да се предава на следващите поколения. Естествено Барнаби е единственият от фамилията, който все още не е открил ангела си и съответно – не е забогатял и не е станал достоен член на клана Гейтлин.
Точно това чувство на неизпълнен дълг го кара толкова усилено да търси ангела си, че накрая сякаш го намира.... Или просто открива това, което семейството му търси, а не това, от което самият той има нужда.
Препоръчвам A patchwork planet на всеки англоезичен читател, защото за жалост романът не е издаден на български. Книгата си заслужава не заради сюжета или историята, а заради прекрасния усет на авторката към човешката психика и анализирането на сложните характери, които съвременността е създала.
Единствената книга на Ан Тайлър, издадена у нас вече не се продава на книжния пазар, но можете да я намерите тук.
by argi
0 коментара:
Публикуване на коментар