Стихотворение на седмицата: Реката

Нагазих, все по-дълбоко, в тъмната вода.
Вечер, и тласъците,
и въртелите на реката, докато се сключи
около нозете ми и не пуска.
Млада сьомга проряза водата.
Треска се втурна в една посока, малка сьомга в друга.
Чакълът се преобръщаше под върха на ботушите ми.
Наблюдаван от яростните очи на царската сьомга.
Огромните им глави се извръщаха бавно,
очите, горейки от ярост, спотайвайки се
в дълбокото течение.
Бяха там. Усетих ги,
и кожата ми настръхна. Но
имаше и друго.
Изтръпнах от вятъра във врата ми.
Почувствах, че косата ми се изправя,
когато нещо докосна ботуша ми.
Страхувах се от това, което не виждах.
После от всичко, което изпълваше очите ми -
онзи, другият бряг, натежал от клони,
тъмната устна на планинската верига отзад.
И тази река, която внезапно 
бе станала черна и бърза.
Поех дъх и метнах все пак.
Молех се нищо да не захапе.

Реймънд Карвър
Превод от английски: Цветанка Еленкова