За вдъхновителката Яна Левиева

Знаете ли как започва всичко? С хора, които те вдъхновяват достатъчно, че да си кажеш – всичко е възможно. Възможно е да твориш хубави неща в реалност, подчинена на масовия вкус. Възможно е не просто да оцелееш в тази реалност, а да подтикнеш хиляди хора да заобичат красивото. Възможно е да не...

Продължи

Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия”

Дълго обмислях как да започна този текст, а и имах нужда от време, за да разплета кълбото от емоции, които книгата породи у мен. „Аркадия” на Иън Пиърс прилича на онзи чудат реквизит за магьоснически номера, състоящ се от привидно несвързани по между си метални обръчи, които обаче реално не можем...

Продължи

За книжарницата с любов

Нека всички си го признаем. Книжните плъхове обичаме да четем за книжарници. Започна се с „Книжарничката на острова“, мина се през „Парижката книжарница“ и се стигна до „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ и най-чаровната и мила за мен „Моята прекрасна книжарничка“. Четем и препрочитаме, мечтаем...

Продължи

Стихотворение на седмицата: Краят на лятото

Дъхти земята, от лъчите топли сгряна, на корени, на семе, на унилост свята; нагарча мисълта, като листа на дряна, умира лятото. По клоните избиха лишеи червени, алеят петънца червени и в полята, червен отблясък вечер в стаите стаен е - умира лятото. В леса белеят сухи вейки, като кости, и светла...

Продължи

Стихотворение на седмицата: Съдбата може

Съдбата може да е толкова жестока, че да няма смисъл. Аз смисъла не търся, не зова съдбата. Това е само дъжд, през който преминавам... Аз смисъла не търся, не зова съдбата. Но има тишина така протяжна, като песента на риба... Не помня тези думи. Не помня тези думи, нека облаците помнят. Аз смисъла...

Продължи

Стихотворение на седмицата: Кривата круша

Обичахме, вярвахме – в книги, в приятелства – и стигнахме кривата круша. А тя ни посрещна смирено, по майчински, и дълго брътвежа ни слуша. Как плачехме само. Как хапехме устни. Безсилни кълняхме съдбата. А кривата круша, добра и разлистена, ловеше скръбта ни, мълчеше и чакаше. Щом спряхме да циврим, помилва...

Продължи

Стихотворение на седмицата: Писмо до мама

Още ли си жива, стара моя? Поздрав, мамо! Аз съм също жив. Нека у дома струи спокоен оня залез, приказно красив. Пишат ми - с преглъщана тревога мълком бързо се топиш по мен и те срещат вън с оная строга старомодна дреха всеки ден. И през синкавия здрач тогава все ти се привижда как в среднощ след...

Продължи

Стихотворение на седмицата: "Спомен за пристанище"

Огромно беше лятото на юлското пристанище,минаваше дванайсет, моряците ги нямаше. Горещината спеше на плочите прострянаи докерите влачеха сандъците към крана. Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето,опънати до скъсване трепереха въжетата. Аз дъвчех дъвка, седнал на касата с консерви,която...

Продължи

Стихотворение на седмицата: Отиде си

  Отиде си. Сам те помолих да си идеш.Следих те с поглед из полето как вървиш -сред детелините ти стъпваше спокойно,вървеше все напред, не се обърна ни веднъж.А можех да ти махна със ръка и да те върна,но можеше ли сянката ми да те спре?Желаех да си тук - и да те няма,но мисълта ми да те стигне...

Продължи

Стихотворение на седмицата: Из "Седем нощни седмостишия", IV

Едно голо рамо  Като истина  Заплаща ценността си  На крайчеца на тази вечер  Която свети тъй самотна  Под тайнствения полумесец  На моята носталгия.  - Одисеас Елитис Превод: Стефан Ге...

Продължи